Празник на празниците

Христос Воскресе! Този ден е Господ сътворил, да се възрадваме и възвестим в него. Великият ден е пред нас! Нека с отворени сърца, преизпълнени от Божествената му сила, радостно влезем в Неговото духовно тържество.

Това е победата над смъртта. Злото е обезсилено и човешкият дух, докоснал се до спасителната Пасха Господня, възхожда победоносно над тъмните сили и става носител на идеала за истинския осмислен и съвършен живот.
Христос Воскресе! Ето две думи, които съдържат великата тайна на живота. Нека с възторг ги произнасяме и приветствието, което отправяме с тях, да въплощава могъществото на нашата вяра във възкресението и в бъдещия вечен живот, който няма да има край.
Покланяйки се на възкръсналия Господ Иисус, ние имаме един върховен дълг: да умрем за суетния живот и да заживеем за победителя на смъртта — Христа, защото наистина Той е пълнота и сила на живота, за какъвто Бог създаде, призна и благослови човека.

7512_1

Богочовекът Иисус Христос дойде на земята, за да се принесе в жертва на човеците. За изкуплението от греха Той проля кръвта си. За да ни заведе при Бога, Праведникът пострада за неправедните.
По време на земното Си служене Христос казвал на учениците си, че Той ще бъде предаден от първосвещениците и книжниците и ще Го осъдят на смърт, и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват. Ще Го убият и на третия ден ще възкръсне.

Всичко според думите Му се изпълнило.
Един ден преди Пасха Христос събрал учениците Си. Той знаел, че на самия празник не ще може да яде пасхата, защото тогава ще бъде разпнат, и затова уредил пасхалната вечеря един ден по-рано. Преди самата вечеря Спасителят снел горната си дреха, препасал престилка и умил нозете на учениците си. С това Той им дал пример на голямо смирение.

По време на ядене Христос казал натъжен: „Истина ви казвам: един от вас ще Ме предаде. Горко обаче на оня човек, чрез когото Син Человечески се предава. Добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се родил.”

При тези думи Иуда излязъл, за да извърши пъкленото си дело.
Няколко дни преди предателството Иуда отишъл при първосвещениците и ги попитал какво ще му дадат, ако им предаде Иисус Христос. Те му предложили трийсет сребърника. Оттогава той търсел сгоден случай да им предаде своя Учител.

След вечеря Христос взел хляб, благословил, разчупил и като подал на учениците Си, казал: „Вземете, яжте, това е Моето Тяло.” После взел чашата и приканил Апостолите: „Пийте от нея всички, това е Моята кръв на Новия завет, която за вас и за мнозина се пролива за прощение на греховете.”

Като продължил беседата си с учениците, Спасителят им казал, че не Му остава още много време да бъде с тях. Нова заповед им оставил: да обичат ближния като себе си. Само ако любов има между тях, те ще бъдат Негови ученици. Никой няма по-голяма любов от тази да даде живота си за своя ближен. Казал им още, че те са Негови приятели само ако изпълняват заповедите Му.

По време на беседата Той им предсказал, че всички ще се съблазнят през тази нощ и ще Го оставят сам. Апостол Петър заявил, че ако другите се съблазнят, той никога не ще се съблазни. Спасителят му казал, че преди още петел да е пропял, той ще се отрече три пъти от своя Учител.

Господ обещал на учениците си, че ще им изпрати от Своя Отец друг Утешител и Учител – Светия Дух. Той ще пребъдва с всички вярващи в Църквата Христова и ще им напомня всичко, което им е казвал Христос.

Беседата Си Иисус завършил с молитва за учениците Си и за всички, вярващи в Него, към небесния Отец, да ги съхрани в твърда вяра, в любов и в единодушие.

След вечерята Господ отишъл с учениците Си на Елеонската планина. Взел със Себе си Петър Иаков и Йоан и влязъл в Гетсиманската градина. „Душата Ми е прескьрбна до смърт, казал им Христос.
Останете тук и бъдете будни заедно с мене.”

Спасителят се отдалечил навътре в градината и горещо започнал да се моли на Своя Отец Небесен: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша! Обаче нека стане не тъй, както Аз искам, а както Ти.”

После се върнал при учениците и ги заварил заспали. „Толкова ли не можахте един час да бъдете будни с Мене?” – възкликнал Той.

Така три пъти отивал да се моли и капки кървава пот потекли от лицето Му. А когато се връщал, заварвал учениците Си заспали. „Спете и почивайте, казал с тъга Иисус Христос. Ето наближи часът, в който Син Человечески се предава в ръце на човеци грешници. Ставайте да вървим. Ето предателят иде.”

Иуда водел хора с ножове и колове, за да заловят Христос. Като се приближил до Иисус, целунал Го и продумал: „Радвай се, Учителю.” Така Иуда дал знак на първосвещениците, на които казал, че онзи, когото целуне, Той е Христос.

В това време Петър извадил нож и отрязал ухото на един от слугите на първосвещениците. Но Христос го възпрял с думите: „Петре, сложи ножа в ножницата, защото който вади нож, от нож умира! Ако Аз исках, щях да помоля Моя Отец Небесен и Той щеше да ми прати в защита хиляди ангели.”
Тогава учениците от страх се разбягали и оставили своя Учител. Само Петър и Йоан отдалече го следвали. Слугите на първосвещеника вързали Иисус и го откарали на съд.

По това време Синедрионът нямал право да издава смъртни присъди. Това право имал само римският управител. Затова първосвещениците завели Христос пред управителя Пилат Понтийски. Обвинявали Христос, че бунтува народа, че учи да не се плаща данък на царя, че нарича себе си цар. Когато управителят Го попитал наистина ли Той е цар, Иисус отвърнал: „Да. Моето царство обаче не е от този свят.” Пипат, като не намирал никаква вина в Христа, искал да Го пусне и казал на юдеите:
– У вас има обичай да ви се пуска за празника един затворник. Желаете ли да ви пусна Иисуса, Царя Юдейски?
Но юдеите закрещяли:
– Не Него, а Варава ни пусни.
За да омилостиви евреите, Пилат заповядал да бичуват Иисус. Войниците МУ сплели венец от тръни, сложили Му го на главата, облекли Го в багреница, удряли Му плесници и Му казвали:
– Радвай се, Царю юдейски! Първосвещениците и народът крещели: – Разпни Го! Ако ти не Го разпиеш, знай, че не си вече приятел на кесаря.
Пилат, уплашен да не бъде наклеветен на римския император, взел вода, измил си ръцете и казал: „Невинен съм за кръвта на този Праведник! Вие му мислете.”

Народът отвърнал: „Кръвта Му нека бъде върху нас и нашите деца.”
Кръстната смърт била най-позорната за евреите. По онова време така били наказвани разбойниците, убийците и престъпниците. Страданията на разпнатия човек са неописуеми. Освен нетърпимите болки по цялото тяло, разпнатият изпитвал страшна жажда и смъртна тъга. Даже изпълнителите на присъдата, жестокосърдечни хора, не са могли хладнокръвно да гледат страданията на разпнатите. Според еврейския закон разпънатият на кръст се е смятал за прокълнат.

Юдейските началници са искали навеки да опозорят Христа, като са Го осъдили на такава смърт.
По времето, когато Спасителят страдал на Голгота, станало велико знамение. От дванайсет часа, времето, когато са приковали Христа на кръста, до три часа, когато е настъпила смъртта, слънцето помръкнало и настанал мрак по цялата земя.

Този необичаен мрак бил отбелязан от езически писатели историци, римския астроном Флегонт, Фаллом; а атинският философ Дионисий Ареопагит, като наблюдавал внезапната тъмнина, казал: „Или Творецът страда, или светът загива.
„Отче! В Твоите ръце предавам Моя дух” – произнесъл Иисус Христос. В същия миг, когато настъпила смъртта, завесата в храма, закриваща светая светих, се раздрала надве и земята се разтресла. И гробовете се отворили и тела на светии възкръснали, излезли от гробовете и се явили на много хора в Йерусалим.

Йосиф Ариматеец, таен ученик на Иисус Христос, поискал разрешение от Пилат Понтийски да погребе тялото Христово. Заедно с Никодим, друг таен ученик Господен, те снели Спасителя от кръста, помазали Го с благовония, обвили Го в плащеница и положили тялото в нов гроб, изсечен в скалата от Йосиф Ариматеец.

На третия ден след смъртта Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. Неговото човешко тяло се преобразило. Той излязъл от гроба, без да отмести камъка и да наруши синедрионовия печат. Изведнъж станало страшно земетресение. Ангел Господен слязъл от небето, отместил камъка на гроба и седнал върху него. Той бил като мълния, а одеждата Му – бяла като сняг. Войниците, които пазели гроба, се разбягали от ужас.

Същия ден рано сутринта Мария Магдалина, Мария Иаковлева, Иоанна, Саломия тръгнали за гроба, за да помажат тялото. Църквата нарича тези жени мироносици.

Мария Магдалина първа дошла на гроба и забелязала, че камъкът е отместен. Видяла Иисус Христос да стои зад нея, но не Го познала. На въпроса Му кого търси, тя като Го взела за градинаря, попитала къде е тялото Господне. Когато я повикал по име, Мария Магдалина веднага познала

Спасителя и се хвърлила да прегърне нозете Му. Но Той й казал:
– Не се докосвай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си. Но иди и кажи на Моите ученици, че възлизам при Моя Бог и вашия Бог. Когато Йоан и Петър дошли на гроба, Йоан, който стигнал пръв, видял плащеницата и повивките. Така се уверили в Христовото възкресение.
Мария Магдалина и Мария Иаковлева отишли при единадесетте ученици и възвестили великата радост. Но те не повярвали. Иисус Христос се явил на Петър отделно и го уверил в Своето възкресение.

Според древното Предание Спасителят най-напред зарадвал Дева Мария, възвестявайки й чрез ангела Своето възкресение.

Христос се явил и на двама Свои ученици от числото на 70-те – Клеопа и Лука. Както вървели по пътя и разговаряли за събитията от последните дни, сам Иисус Христос се приближил до тях и започнал да им разяснява казаното за Него от пророците в Свещеното Писание.
Като влязъл с тях в дома им, взел хляб, благословил, преломил и им подал.

Едва тогава им се отворили очите и те познали Учителя, но Той станал невидим за тях.
Стоплени от радостно чувство, те отишли в Йерусалим, в дома, където били събрани всички апостоли освен апостол Тома. Те разказвали за случилото се с тях по пътя за Емаус.

Внезапно между тях застанал Христос и благословил: „Мир вам”. Те се уплашили, като мислели, че виждат дух. Но Той ги успокоил и им казал да разгледат ръцете, краката, ребрата Му.
За да укрепи вярата им, Той ги попитал имат ли някаква храна.
Учениците Му подали печена риба и Той взел, и ял пред тях. После им казал; „Ето сега се изпълни всичко, за което ви говорих, когато бях с вас: написаното за Мене в закона Моисеев и у пророците, и в псалмите.”

После Господ им дал способност да разбират Светото Писание. В края на беседата Той казал: „Мир вам! Както Ме е изпратил Мол Отец в мир, така и Аз ви изпращам.”

Славното възкресение на Спасителя донесло велика радост на учениците. Само Тома, един от дванайсетте апостоли, не присъствал на това явление. Когато учениците му разказвали, той с недоверие казал: „Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не ги пипна, и не поставя ръка в ребрата му, няма да повярвам.”

След една седмица, когато учениците пак се събрали и Тома бил с тях, Иисус Христос влязъл в дома при заключени врати, застанал сред тях и казал: „Мир вам.” После се обърнал към Тома с думите: „Дай си пръста и виж ръцете Ми, подай си ръката и я сложи в ребрата Ми и не бъди невярващ, а вярващ.”

Тогава Тома възкликнал: „Господ мой и Бог мой.”
„Ти повярва, защото Ме видя, казал му Христос, но блажени са онези, които не са видели и са повярвали.”

След време по заповед на Спасителя учениците се събрали на една планина в Галилея. При тях отишли повече от 500 ученици. Там Иисус Христос се явил пред всички. Като Го видели, се поклонили, а някои се усъмнили.
Иисус казал: „Дадена Ми е всяка власт на небето и земята. Идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух. Поучавайте ги да спазват всичко, което съм ви заповядал. И ето Аз ще бъда с вас през всички дни до свършека на света. Амин.”